"Дръж ме!", казваше ми без думи тази крехка детска ръчичка. "Държа те - сега и за цял живот!", обещавах без думи. И разбирах, че думите са невъзможни, защото и двамата сме безсловестни. Невичка просто още не можеше да говори - тя беше на броени дни живот. А аз нямах и не исках да имам думи! Защото беше прекалено красиво мълчанието на това, което се случваше - раждането на едно доверие, на едно чувство...Обич и посвещение за цял живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар