...Този ден дойде със страшна сила и за Саши. Той дълго време угнетяваше Невичка и тя търпеше безропотно. Отговаряше му с мила, разбираща и по детски всепрощаваща усмивка. Усмихваше му се, когато й крадеше от сладоледа, който изяждаше наполовината, за да не си яде от своя. Усмихваше му се, когато й изтръгваше със сила бонбонките, стиснати в ръчичката. Усмихваше му се, когато, минавайки покрай нея, уж неволно я блъскаше, за да падне на пода...
...Усмихваше му се и когато един ден се протегна към него, за да го прегърне по сестрински. Той я прие в обятията си, без да подозира какво го очаква. Тя започна да го гали с ръцете си по главата. Гледаше го право в очите с някаква особена решителност. В един момент очите й се присвиха като на снайперист, който се прицелва. Някакъв злорад блясък премина през тях. Устните й се изкривиха от мила усмивка в злобна гримаса на озъбен звяр. И ръцете й, които бяха обгърнали главата на Саши, се вкопчиха с хищна сила за двете му уши. Щрак! Капанът се затвори. Невичка стискаше ушите му с нечовешка сила. "А-а-а-а-а-а!!!", Саши крещеше от болка, без да може да се освободи от менгемето на стискащите го ръце. Притекох се на помощ, полагайки неимоверни усилия да откъсна пръст по пръст от ръцете на Невичка. Едва спасих положението. Ушите на Саши бяха пламнали от болезнено зачервяване. А лицето на Невичка не приличаше на нейното- в този момент тя беше Мел Гибсън в ролята на шотландския борец за свобода Уилям Уолъс, който крещи на своята армия:"Are you ready for a waaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaar!"
Отмъщението на малката воинка, хаха.
ОтговорИзтриванеРазсмях се с глас! :)))
Благодаря, Пеш! Да са ви живи и здрави и двамата воини! :)
Етикетите ще ме съсипят :))))))))))))
ОтговорИзтриване