Имам си момиче!

Това е Невичка. Само на няколко дни живот! Снимана в Родилния дом. И тогава си е била лакома, милата ми! Смуче си настървено пръстите и спи. Това е първата снимка, на която видях Невичка, преди да се срещна с нея на живо. Изглеждаше ми толкова трогателно безпомощна, с издрано от ноктите лице, захапала почти цялата си ръка от глад. Гледах я и си казвах: "Имам си момиче!" Вървях по улиците и сам на себе си говорех: "Имам си момиче!" Идваше ми да спра някой непознат на улицата, да го хвана за дрехите, за да не мърда, и да му извикам от лудо щастие: "Имам си момиче!"...
...И до днес ми идва да направя това, което тогава така и не направих от благоприличие. Защото продължавам да съм все така лудо щастлив, гледайки как расте пред очите ми тази лакома бузана, която се превръща в истинска принцеса от приказките. Затова ще го направя. По- добре късно, отколкото никога: "Имам си момичееееее!"