Не плачи за мен, Барселона!

Това е истинска история. Истинска, защото е човешка. А и защото наистина се е случила. В Барселона. Когато я чух, се почувствах странно. Защото главният герой в тази история съм аз, без дори да подозирам. И как мога да подозирам, че по една телевизия в Барселона излъчват испански сапунен сериал, чийто главен герой удивително прилича на мен!?..." Да, удивително прилича на теб! Едно към едно!", убеждаваше ме моята позната, докато ми разказваше историята. А историята е до болка банална. И до болка българска. Една от стотиците хиляди истории на българи, емигрирали в Испания.

Моята позната беше отишла в Барселона. Без да има предварително намерена работа, без да знае езика. Заедно с децата си. На принципа "пък каквото сабя покаже". Една вечер, докато търсели какво да гледат по кабелните програми, ме видели мен. По телевизията! Дъщеря й радостно извикала: "Мамо, това е бате Пепи от България! "Излъчвали някакъв сериал. Героите говорели на непонятният им, чужд испански език, а изпълнителят на главната роля приличал на мен. Гледали ме и ми се радвали, умилени до... сълзи. Почти до сълзи. "Щяхме да се разплачем!" Толкова им станало мило да видят познато лице сред океана от анонимни лица. И то по телевизията. Испанската телевизия! Давали техният бате Пепи от България. Как само не се почувствали горди с мен. И започнали да следят редовно сериала. Само заради главния герой. Без да разбират и една дума испански - достатъчно им било да виждат родното лица на един... Разбира се, на един непознат испанец. Актьор, който добре си играел ролята. Трогателно дори. Как не ги разплакал с играта си...

Докато слушах историята на завърналата се вече моя позната, се почувствах странно. Защото, без дори да съм подозирал, в продължение на месеци, моята прилика със случаен испански актьор от сапунен сериал, е била единствената визуално жива връзка на едни българи с Родината. Дори нещо повече... Смея да подозирам, че всъщност съм бил точно това - Родината. Персонифицирана с едно лице - моето. Което тук, в България, е било просто едно познато лице. А там, в Барселона - едно родно лице. И сякаш наистина Родината е не само в България, а навсякъде, където има българи...

Иначе не знам какво им е говорел от екрана този мой испански телевизионен двойник. Нещо на непонятния испански език. Жалко, че и аз не го говоря и разбирам. Защото бих им казал точно това - "НЕ ПЛАЧИ ЗА МЕН, БАРСЕЛОНА!"