понеделник, 14 септември 2009 г.

На пазар с мъж

... Една обикновена белина, едно руло-ягода на "Роял Кейк" и един пилешки бульон - "Галина Бланка"! Вървях и си повтарях наум тези три неща, които трябваше да купя от магазина. Имах цели 200 метра път, което беше прекалено дълго разстояние за моята патологична разсеяност. За 200 метра можех 200 пъти да забравя какво точно трябва да купя.
Затова вървях и повтарях до умопомрачение, решил веднъж завинаги да опровергая тежкото съмнение на жена ми и майка ми, които задължително, когато ме изпращаха на покупки, ме питаха: "Ще запомниш ли?!" Или: "Да ти запишем ли какво трябва да купиш?!"... Не, благодаря! Този път бях решил да се оправя сам, без да използвам помощта на листче със списък на заръчаните покупки.
Щях да разчитам само на паметта си... Все пак съм магистър по история. За да стана такъв, ми се е налагало да помня стотици исторически дати. Та сега една обикновена белина, едно руло-ягода на "Роял Кейк" и един пилешки бульон - "Галина Бланка"...

Всъщност, дали беше пилешки?! Или телешки?! Почвах да се съмнявам. А бях по средата на пътя. А вече се съмнявах и за рулото - дали беше ягода, или малина?! На "Роял..."?! А сега де! "Уиндоус кен нот оупън дис пейдж!"...

Поне за "Галина Бланка" бях сигурен. Имам братовчедка, която се казва Галя. И едно време всички я наричахме Галина Бланка.
Така че - тази информация ми беше стабилно "вързана" в паметта със здрава асоциативна връзка...

Магистър съм аз - разбирам от асоциативни връзки!

Но съм много разсеян. Заплеснах се по една "Фиеста"... Ама "Фиеста" - веднъж! Красавица! Фаровете ù блестяха, сякаш са очи на изкусителна жена... А как мъркаше двигателят ù - тихо, като стар котарак, който дреме, препичайки се на слънце!... Ох, майко, да ми паднеш - ще ти скъсам скоростната кутия!

И така, забравих всичко! Даже забравих накъде съм тръгнал и въобще, кой съм!...
И в това състояние на пълна амнезия, влязох в магазина. Фанатично хипнотизиран, като камикадзе преди сблъсък с вражески кораб в Тихия океан - 1945 година!

Разчитах единствено на магазинерката, която спрямо мен, беше развила почти телепатични възможности да разгадава за какво са ме пратили да купя. От мен се искаше да задам поне една дума или буква дори.
Поне някакъв нищожен жокер, като при решаване на кръстословица, който да подскаже какво означава това "Ъ-ъ-ъ-ъ!", излизащо от устата ми, подобно на кравешко мучене.

И така - тъп, но упорит, се изправих пред магазинерката. Започнах с вече споменатото встъпление-"Ъ-ъ-ъ-ъ!" След което се усмихнах идиотски тъпо и казах единственото нещо, което още помнех: "Галина бланка руло роял белина!"... Звучеше несвързано като на арабски.
Но магазинерката, понеже много го разбира моя арабски, веднага ми даде една обикновена белина, един бульон - "Галина Бланка" и руло-ягода на "Роял Кейк". Та чак ме попита: "Нещо друго?!"

Опазил ме Господ от още "нещо друго"! Аз съм магистър по история, а не по хранително-вкусова промишленост!

И накрая ще ви кажа, че друг път вече само с листче ще ходя на пазар.
Защото, както е казал народът: "Глупавият помни, умният записва!" То така е възникнала Историята. И Херодот, "бащата на Историята", е записвал. За да се помни, за да остане за поколенията... За да се знае, че трябва да се купят...

... Една обикновена белина, един бульон "Галина Бланка" и едно руло-ягода на "Роял Кейк".

Само не помня къде си оставих листчето със списъка за покупките!? Няма ми го в джоба! А имам цели 200 метра до магазина...

Случайно да говорите арабски?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар