неделя, 13 септември 2009 г.
Ford - feel the difference
Мамичка го купи отнякъде. Помня как с усилие отвори вратата с лакът, защото двете й ръце бяха заети да не изпуснат "Форда". Той беше толкова голям, че закриваше половината глава на Мамето, която го носеше по майчински на ръце като новородено, току- що изписано от родилния дом. Беше играчка- джип "Форд Маверик"! Сияеща, Мамето се освободи с облекчение от тежкия си товар и го остави на масата пред благоговеещите очи на Саши, в чиито зеници се отразяваше емблемата на "Форд". Това беше играчката- мечта, която никой нямаше. Мамето много добре знаеше това и се гордееше с поредния си търговски удар. А Саши пък предусещаше фурорът от възхищение и завист, които щеше да предизвика "Форда", когато го занесе на децата в Детската. Въображението му рисуваше картината, в която той влиза в Детската като човек, който току- що е превзел Римската империя- с гордо вдигната глава, държейки "Форда" в ръцете си, пред смаяните погледи на всички деца. Затова и първият му въпрос беше:"Мамо, може ли да го занеса в Детската?!" Мамичка поклати великодушно глава и настъпи всенародно щастие в нашия дом. Имахме си джип "Форд Маверик" и всички му се радвахме, сякаш беше истински, а не играчка. От този ден Саши заживя с "Форда"- с него ядеше, с него лягаше, с него ставаше, дори с него си говореше. Което в един момент започна да предизвиква известен дискомфорт, който най- директно се усещаше при лягане за сън. Защото леглото на Саши неимоверно отесня с "Форда", положен до главата му. Едва намирах място, за да легам и аз до него, докато му разказвам приказка за лека нощ. Лягах съвсем близо до фаровете и предната решетка на "Форда". Така веднъж и заспах, унесен от тихото похъркване на Саши...А когато се събудих, бях прегърнал вместо Саши, "Форда"! Пред очите ми се издигаше с цялото си достолепно величие синият овал на емблемата на "Форд". И някъде в съзнанието ми отекваше с драматично ехо рекламният девиз на марката- "Ford - feel the difference" (Форд- почувствай разликата")...Е, почувствах я, но само как не паднах на пода от изненада- бях спал с "Форд Маверик" в обятията си!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар