вторник, 15 септември 2009 г.

Голямото денонощно "четене"...

Всеки ден из стаите на къщата се чува тих стържещ звук от триене по пода...Източникът на този звук е Невичка, която влачи своите детски книжки от едно място до друго. Картинката е трогателно сюрреалистична, защото книгите са голям формат и са почти наполовината на ръста на Невичка. А, както са с твърди корици и от по стотина страници, може би и тежат, колкото половината от килограмите на малката читателка...Която, горката, още не може да говори, пък какво остава да чете. Но влачи постоянно книгите. Разтваря кориците им. Забива малкото си показалче там, където нещо силно я е впечатлило и коментира картинките на своя непонятен бебешко- детски език. Смее им се, или се плаши от тях- дори плаче и бяга от една картинка на Баба Яга. А вечер полага главица на възглавничката и съвсем като възрастен разтваря кориците на книгата, държейки я изправена пред очите си, сякаш наистина чете...
И може би наистина чете...По някакъв детски интуитивен начин, който разчита онова, което остава скрито зад буквите, или е отвъд тях. А именно-завладяващото вълшебство на детските приказки!
Накрая Невичка заспива, мило гушнала книгите. Но клепачите и миглите й нежно потрепват, сякаш продължава да "чете" и насън. В къщата става среднощно тихо...до сутринта, когато денят отново ще започне с онзи вече толкова обичаен тих, стържещ звук от триене по пода...

Няма коментари:

Публикуване на коментар