1. КОСМОНАВТ:
Нямаше дете, което да не е гледало трилогията "Междузвездни войни" и да не е пожелало в мечтите си един ден, когато порасне, да стане космонавт...като Люк Скайуокър. Това беше изключително атрактивна професия- летиш си с космически кораб от планета до планета, срещаш симпатични извънземни, излъчват те по телевизията, когато политаш и те посрещат като герой на социалистическия труд, когато се връщаш на Земята... Ех, та не станах космонавт- сега щях да си живея живота на Марс и хич нямаше да ми пука, че на Земята има световна финансова криза!
2. ШОФЬОР НА ТЕЖКОТОВАРЕН КАМИОН "РОМАН ДИЗЕЛ":
"Роман Дизел" не беше камион, а свиреп звяр.Чудовище! Двигателят му ревеше толкова силно, че прозорците на къщите започваха да треперят, мазилката се пукаше, кучетата виеха на умряло, кокошките снасяха преждевременно...Настъпваше истински Апокалипсис! Шофьорът на "Роман"-а имаше не по-малко апокалиптичен вид- с мазно рошава коса, набола брада и горилски космато шкембе, изкочило над колана, разкъсвайки две от копчетата на ризата...И едно от копчетата на панталона. Ехххххх! Гледхме го и копнеехме да му имаме камиона и...шкембето. Днес имам само второто! Пак е нещо...
3.БАГЕРИСТ:
Гледахме как кофата на багера се забива в земята и започва да дълбае с железните си зъби, стържейки скалите. Предните гуми се повдигаха от тягата, двигателят се напрягаше с дрезгав рев, а багеристът пушеше невъзмутимо своята цигара без филтър, която догаряше със син облак дим, висейки залепена за долната му устна... Всеки се прибираше вкъщи и вече знаеше какво иска от живота- багер и една цигара "Арда" качак- убиец!
4.КАРУЦАР НА ТЕКЕЗЕСАРСКА КАРУЦА:
Текезесарските коне!Те бяха истински левенти, с горда стойка, релефни мускули, дълга, буйна грива и войнски достолепно излъчване. Да държиш юздите на тези хали, които не трепваха дори когато дърпаха каруца, пълна с 60 чувала картофи- това беше мечта!
5.ЛОКОМОТИВЕН МАШИНИСТ:
..."Бързият влак от София за Пловдив пристига на втори коловоз.На втори коловоз пристига Бързият влак от София за Пловдив". Кое дете не настръхваше, когато чуеше обявяването на пристигащия влак?! Кое дете не си протягаше главата в опасна близост до линията само и само за да види влизащия в гарата влак?! Кой дете не мечтаеше да бъде на мястото на машиниста, който натиска свирката на локомотива?!Нямаше такова дете.Нещо повече- и днес йощ влакът, щом скорост зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
...Ще ме прощава Вазов, че така кощунствено го перифразирам, но само неговото гениално перо е способно да опише поетичната възвишеност на този светъл блян. И на всички тези професии, за които мечтаеха децата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар