събота, 30 януари 2010 г.

Най- забележителното нещо в моя живот

Естеството на работата ми е такова, че периодично се налага да държа тестове за психологическа пригодност. От онези идиотски тестове, които се опитват да те накарат да се изпуснеш и издадеш, че пиеш преди, по време и след работа, че се дрогираш, че чуваш гласове от отвъдното, че се съмняваш в някакъв световен заговор срещу себе си...Така, решавайки поредния подобен тест, отговаряйки рутинно механично, се изправих пред един от многото на пръв поглед тъпи въпроси- "Мислите ли, че сте постигнали нещо забележително досега в живота си?" Тук, както карах по инерция, натиснах внезапно спирачките на моите мисли и спрях инфарктно, точно на ръба на зейналата бездна на въпроса. "Нещо забележително?!", повтарях наум и връщах мислено лентата на живота си досега. Нищо! Боже, нямаше нищо забележително, за което да се сетя. Навсякъде- провали, провали и пак провали. Ако животът ми беше футболен мач с две полувремена, то първото полувреме беше минало. И губех! Не бях направил нищо забележително през първото полувреме. Противникът се беше оказал много силен и безцеремонно груб. Набързо ми беше вкарал 2 нелепи гола- неудачен избор на висше образование и още по- неудачно професионално реализиране. Два на нула! Нищо забележително, освен една забележително кръгла нула. Да. Това беше отговорът на въпроса от теста. Затова посегнах с химикалката, за да попълня отговор "НЕ". Върхът на химикала вече докосваше листа, когато пред очите ми изплуваха...Саши и Невичка. Забелязах ги в последния момент как ми се усмихват по детски закачливо зад един от ъглите на екрана, по който минаваха мислено кадрите от живота ми. Как наистина за малко да не ги бях забелязал моите забележителни скици! Те се забелязват навсякъде по техния смях, по тяхната глъч, по виковете им...Защото са наистина нещо забележително. В моя живот!...
...Химикалката ми направи драматичен завой към отговор "ДА". Да, мисля, че съм постигнал нещо забележително в живота си досега- Сашко и Невичка. И днес, 30- ти януари, когато ставам на 34 години, знам, че резултатът не е два на нула.
РЕЗУЛТАТЪТ Е ДВА НА ДВА! И цялото второ полувреме е пред мен...

8 коментара:

  1. Точно така! И на мен се случва да казвам, че най-хубавото нещо, което съм направила в живота си, са децата ми. Колкото до останалото - винаги може да се промени. Стига да имаш желание и кураж. Годините са си пред тебе - Честит Рожден ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Честит Рожден Ден и от мен!
    И дано поведеш в резултата! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Честит рожден ден,приятелю!
    Не се поддавай на подвеждащи въпроси!Самият ти си забележителен.Ако не вярваш, попитай Мамичка,Сашко и Неви.Те няма да те излъжат:))
    Хубава възраст...Бъди жив и здрав, защото животът не е само с две полувремена!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви за пожеланията! Много сте мили.

    ОтговорИзтриване
  5. Честит рожден ден, макар със закъснение !
    И да не забравяме за малките, забележителни нещица, които ни се случват ежедневно....А иначе и аз намирам моите 2 дъщери за най-красивите ми и забележителни произведения!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти, Пепеляшка! Когато се появиш в блога, винаги става приказно!:)))))

    ОтговорИзтриване
  7. Поздравления за вълнуващите постинги!
    Имаш изключително нежна и деликатна душа. Дано успееш да я опазиш такава, каквато е!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря за пожеланието!

    ОтговорИзтриване