петък, 22 януари 2010 г.

Романтична вечер на споделянето

"Искате ли да имаме романтична вечер на споделянето?!", извика Сашко. Всички го погледнахме въпросително и той продължи с поясненията. "Аре да си легнем и всеки да разкаже как му е минал деня!"..."Да!", отговори първа Невичка, която най- малко разбираше смисъла на предложението, а още по- малко пък можеше да разкаже как й е минал деня поради ограничения си речников запас. "Добре!", съгласих се, заразен от еуфорията обхванала Сашко и Невичка, които тичаха към леглата си, за да легнат и заразказват как им е минал деня. Легнахме, изгасихме лампите и романтичната вечер на споделянето започна. Пръв започна да споделя Сашко: "Аз днес отидох на Детска. Влязох и поздравих госпожата. После ядохме. След това имахме занимание. После ядохме. След това спахме. После ядохме"...Тук не издържах и прекъснах споделянето на Сашко с гръмък смях, защото не можех да понеса още едно "После ядохме", което най- вероятно предстоеше. Нямаше начин да не предстои- всяко второ изречение беше "После ядохме". Тези деца се разбиваха от ядене! Сашко замлъкна, дълбоко наскърбен от моя смях. Не разбирах защо се сърди, просто ми стана смешно. А Сашко троснато каза: "Няма повече да разказвам!" Нееееее! Развалих цялата романтична вечер на споделянето. За капак и Невичка беше заспала, докато е слушала Сашко, без да се трогне, че те "после са яли" в Детската. Затова, потърсих в тъмното главата на Саши, за да я погаля и се извиних. Помолих го да продължи споделянето. И той, след като въздъхна, прощавайки ми, продължи: "И...после ядохме!"...

Няма коментари:

Публикуване на коментар