Никой не помни какво е да бъдеш на две годинки. Било е толкова отдавна. Сякаш не е било... Един ден, когато порасне, Невичка също няма да помни. Няма да помни този ден, в който става на точно две цели годинки живот. Няма да помни, че като ме чу да се прибирам от работа, извика с всичка сила: "Татеееееееееееееееее!" Няма да помни, че слезе от втория етаж, за да ме посрещне с целувка и с широка прегръдка. Няма да помни как нежно ме погледна, казвайки: "Ей, тате!" Няма да помни как след това ми показа часовника си, който е още много голям за нейната малка ръчичка. Няма да помни и как я попитах на колко години става, а тя вдигна петте си разтворени пръстчета на ръката, за да покаже. Няма да помни колко е хубаво да си на две годинки и да можеш да правиш всичко това. Да можеш да посрещаш с искрен вик на радост любим човек. Да можеш да прегръщаш и да целуваш без конкретна причина и корист. Да можеш да се радваш на малките неща, какъвто е един най- обикновен часовник. Да можеш да Не забелязваш, че същият часовник ти стои малко смешно. Да можеш да отговаряш наивно на такъв сериозен въпрос като въпроса за броя на вече изживяните години. Да можеш да си само на две години и целият живот да е пред теб, а ти дори да не подозираш...
...Днес е прекрасен ден- слънчев като дете на две години. Светъл като Невичка. И е толкова хубаво не само защото днес е Рожденият ден на Невичка. А и защото успях да си спомня какво е да бъдеш на две годинки!
Честит Рожден Ден, мила! Всички много те обичаме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар