Една от любимите книги на Сашко е "Енциклопедия на моретата и океаните". Сашко често разлиства страниците й, разглежда ги и мечтателно се прехласва по картинките. Най- обича да съзерцава картата на Тихи океан. Тя е толкова необятно синя, че винаги пленява въображението му. Малката му главица се опитва да побере цялата безбрежност на морската шир, но не успява. И затова, за да си я представи и разбере, той винаги използва Невичка като помощно средство. Гледайки картата, с разширени от мечтателна превъзбуда очи, казва: "Тате, представяш ли си Невичка да я пуснат самичка насред Тихи океан?!" И забива върха на показалеца си точно по средата на картата. "Невичка, милата, да я оставят тук с една малка лодчица!", допълва картината Сашко с вече разтреперан от вълнение глас. Точно там, където показва е най- тъмно син цветът на картата, което означава, че е много дълбоко и кой знае колко са големи вълните. Вече и аз си представям тази макар и толкова хипотетична картина- ревът на вятъра и огромните като планини вълни, на върха на които, се издига лодчицата на Невичка. Егати страхотията!!! Обръщам се инстинктивно, за да потърся да видя къде е Невичка...А тя, горката, стои самичка не насред Тихи океан, а насред стаята, забравена от нас, докато ние сме гледали Енциклопедията. Сама насред...малката си самота! Уж се бяхме сетили за нея, а всъщност я бяхме забравили, че е в стаята. И я бяхме оставили сама в наше присъствие...Което май беше не по- малко страшно от това да остане самичка с лодчица насред океана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар