сряда, 27 януари 2010 г.

Сам майчино сърце знае истински да люби на света


Колко е малка Невичка, а вече е...майка. На една кукла, за която тя се грижи по майчински всеотдайно и нежно. Тези грижи й костват неимоверни физически усилия, тъй като куклата е с размери близки до тези на самата Невичка. Боже, какви големи и тежки кукли са произвеждали през социализма! Но Невичка си обикна точно тази стара кукла, принадлежала някога на Мамето. И си я обикна такава, каквато е- голяма и тежка за нейните крехки детски сили. Като една истинска майчица- закрилница тя слага куклата си в леглото, за да спи вечер. През деня я разхожда из стаите, полагайки трогателни усилия да не изпусне непосилния товар от ръцете си. Понякога, изтощена, започва да я влачи по пода, но никога не я изпуска. Та коя майка би изпуснала детето си?! Коя майка би се отказала от него. Дори то, освен да е непосилно тежко, да остане и без едно...око. Да, без едно око! През социализма така са ги правели куклите, че очите все им падат. Така изпадна и едното око на куклата на Невичка. Беше паднало по време на влаченето из стаите. Трепна майчинското сърце на Невичка и тя започна трескаво да го търси. Тук око- там око- нямаше го никъде. Къде ли не го търсихме. Налагаше се спешна хирургична намеса. "Татеее!", проплакваше Невичка в отчаянието си. Трябваше да дам утеха на това майчинско сърце. Затова самоотвержено взех куклата и на мястото на липсващото око, в празната очна кухина, набутах кръгъл син жетон от Монополи. Сашко изпротестира: "Тате, дай си ми жетона!" Но какво тук беше някакъв си жетон и някакъв си Сашко, когато каузата беше толкова благородна?! Жетонът пасна идеално. Само дето другото око беше зелено, а той син. Но нейсе, спасихме положението. Невичка гушна своето "дете" и си го обикна и такова- голямо, тежко и разноцветноооко...
И как иначе? Сам майчино сърце знае истински да люби на света. С любов, която няма възраст и няма граници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар