Кубети

Където и да отида, чувам този звук- "хруп- хруп- хруп". Звукът от хрупкане на кубети. Тези малки пържени кубчета хляб с вкус на пиле, кетчуп, пица и гъби, станаха тотален хит в нашата къща. Естествено, всичко тръгна от Сашко. Именно той разпространи тази "зараза". Прибра се един ден и започна да преживя с насладата на родопска овца на зелена поляна- "хруп- хруп- хруп". Първа го забеляза Невичка, която винаги проявява кулинарна солидарност- независимо кой, кога, къде и какво яде! Посочи към пликчето с кубети и издаде своя запазен, просещ подаяние звук: "Мъ- мъ- мъ!" Сашко великодушно й подхвърли като на бездомно куче...цяло едно кубче. Невичка го взе и притихна, докато опитваше кубетата. Чуваше се само "хруп- хруп- хруп". И така се започна. Постепенно яденето на кубети се превърна в индустрия. Мамето купуваше индустриални количества, които се опустошаваха за отрицателно време. И къщата отекваше от звуците на "производствения" процес- "хруп- хруп- хруп". Звукът стана толкова натрапчив, че започна да ми се причува и докато вървя по улиците. Хруп- хруп! А? А то било от снега под краката ми. Или? Дали? Колко често настъпвам разхвърляни по пода кубети. Крачка- хруп! Втора крачка- хруп! Кубетите станаха навсякъде. Даже и Мамето един ден подозрително започна да дъвче нещо. Наострих слух и чух. Да! "Хруп- хруп- хруп!" И Мамето набиваше кубети. Оставах само аз. Огледах се, сякаш нещо ще крада и бръкнах в пликчето с кубети. И започнах. ХРУП- ХРУП! Здраво хрупане! Ммммммммммммммммм! То било хубаво- да хрупаш като овца и да нямаш никакви грижи!