понеделник, 25 януари 2010 г.

Паметта на родителските ръце

Родителят помни с ръцете си. Ръцете му помнят всяка тежест на неговото дете. Помнят тежестта на онези леки като перце броени килограми на детето, което току- що се е родило. Това са най- леките и в същото време- най- тежките килограми. Килограмите на осъзнатата отговорност за този новороден живот. Ръцете на родителя помнят и тежестта на безсънните нощи, в които са носели утеха и покой за коликите на детето, държейки го с часове. Ръцете на родителя помнят и горещината при допира до парещото от висока температура челце на болното дете. Те помнят и тежестта на детето, докато го вдигат паднало от земята след неуспешен опит да проходи. Ръцете на родителя помнят в дланите си държаната, изпотена от трепетно вълнение ръчичка на детето, което пристъпва за първи път прага на училището. Ръцете на родителя помнят и онази прощална прегръдка, когато детето вече пораснало, тръгва по своя път. Прегръдката с момичето, превърнало се в жена, която отива да живее в друг дом...
Родителят помни всичко това. Помни го с ръцете си, с дланите си, с кожата си, с нервните си окончания на пръстите. Помни всяка тежест на детето си, всеки килограм, всяка надежда и всяко отчаяние, всяко завръщане и всяко заминаване, всяка милувка и всеки шамар...
Затова сега, когато прегръщам Сашко и Невичка, ръцете ми си спомнят целият им живот дотук. Напомнят ми колко скъп и ценен е за мен животът им. Напомнят ми, че ако нещо стойностно съм направил с ръцете си досега, то това е било да държа и да прегръщам децата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар