"Аре да замръзнем!"

Сашко вечно измисля някакви номера. Вчера дойде при мен, усмихна се хитро и каза: "Тате, аре да замръзнем на едно място и да се правим,че не чуваме Невичка!?" Нямах нужда от още убеждаване- Сашко ме гледаше толкова подкупващо дяволито, че се съгласих да направим номера. "Замръзнахме" на едно място, без да трепваме, стаили дъх. Живи паметници. Настана тишина. Сред тишината се чуха тежките стъпки на приближаващата към нас Невичка. "Туп- туп- туп!" Крачетата на Невичка маршируваха с ехо по ламината. Но ние не реагирахме. Изведнъж Невичка се спря и се втренчи в нас. Наклони бавно главица наляво, после надясно, докато ни изследваше. Усмихна се заговорнически разбиращо и застана до нас. След това доби сериозен вид като този, който имахме ние, и "замръзна" на едно място. Само очичките й не можеха да замръзнат от любопитство и продължаваха да се въртят, за да не изпуснат какво става. А то стана, каквото стана- номерът ни не мина. Намерихме си майстора и трябваше да се "размръзнем", защото смехът ни напираше неудържимо...
...Но Сашко не се отказваше и тихичко ми прошепна: "Тате, аре да замръзнем на Мама!?" Аре!