четвъртък, 21 януари 2010 г.

Печицата

Навън е арктически студ. Камък се пука! Но нас не ни е страх, защото си имаме...Печицата. Така нежно умалително я нарече Сашко преди години. Тя всъщност е една най- обикновена електрическа печка- духалка. Обаче за нашето семейство тя се превърна в нещо повече- в семеен психотерапевт. Да, да, сериозно говоря! Само да я чуете как работи и вие ще изпаднете в състояние на медитация. Бррррррррррр- бррррррррр! Печицата тихо напевно жужи, докосвайки с мека топлина душите ни. Сашко се смълчава смирено, хипнотично втренчен във въртенето на перката. Невичка се заглежда замечтано някъде в пространството, докато топлият повей на Печицата си играе с косите й. Аз притварям очи и се отпускам- ставам лек като перце, откъснало се от крило на прелетна птица, което се понася без съпротива, с грациозна лекота по течението на топлия въздух. Сашко отваря уста и шумно се прозява. Невичка полага глава и заспива с разрошена косица. Усмихва се насън, погъделичкана от кичур коса, който се поклаща от реещата се топлина...
...Навън е арктически студ. Камък се пука! Но ние сме спокойни като майски бръмбари и се унасяме в сън. Бррррррррр- бррррррррррр! Печицата разлива утеха и покой в стаята. Със сетни сили, преди да заспя, се пресягам и я спирам. И разбирам защо Сашко я нарече така- Печицата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар