понеделник, 25 януари 2010 г.

Малко топлинка в ледения студ


Навън е леден студ- минус 10 градуса! Климатолозите прогнозират, че настъпва малък ледников период. Но Сашко сънува с отворени очи морето. В купето на колата е студено, докато говорим излиза бяла пара от устите ни. Двигателят ръмжи на високи обороти, защото още не може да загреее в студената утрин. Но Сашко продължава да сънува с отворени очи морето. "Тате, още колко дни има до морето?!", пита ме той. "Саше, Саше, за какво море ми говориш?!", ми се иска да му кажа ядосано, но не му го казвам. Толкова е студено, че не ми се нито говори, нито пък и мисли. Искам само двигателят по- бързо да загрее, за да мога да пусна парното в колата. Спирам пред Детската, за да оставя Сашко. Той слиза от колата и отива на Детска. Гледам го как върви леко приведен, за да се предпази от ледените пориви на вятъра. Милият ми малък мечтател, свит от студ като премръзнало врабченце, но брои дните до морето. Той винаги казва: "Помните ли колко хубаво ни беше на морето!?" Да, наистина колко хубаво беше! Спомням си как вървяхме по крайбрежната алея на Несебър и Сашко хвърляше камъни в морето. Морето беше лазурно синьо, блестящо като приказно съкровище под лъчите на слънецето. Хоризонтът се разтваряше пред очите ми с цялата си необятност. Беше безлюдно и сред тишината на морската шир се чуваше само цамбуркането на камъните, които Сашко хвърляше в морето. А той хвърляше все по- големи и по- големи камъняци. "Тате, тате, виж какъв камък ще хвърля!" В ръцете си държеше страшна скала, която едва носеше, приведен от тежестта й. Но тогава от морето, точно в периметъра на Сашковия обстрел, изплува глава на водолаз. Главата започна да се върти наляво- надясно, сякаш търсеше нещо. Горкият човечец се чудеше откъде валяха тези камъни и гледаше как Сашко със сетни сили носи скалата към вълнолома. Какъв ли ужас беше изпитал, докато не видя, че Сашко остави скалата на брега?! А ние се заливахме от смях. Слънцето грееше силно, сякаш се смее на водолаза заедно с нас. И беше топло. И беше лятно. И беше приключенско. И беше синьо...
...И макар парното на колата още да не е загряло, вече усещам малко топлинка в ледения студ. Защото сънувам морето с отворени очи и виждам водолаза!

1 коментар: