петък, 17 юли 2009 г.

На гости на Татко Пепи

Предисловие:http://tiburon-tiburona.blogspot.com/2009/07/blog-post_17.html

С удоволствие приемам поканата на Татко Пепи да оставя на страниците на този блог и моето писмо до порасналите ми вече дъщери.

Мили мои момичета,

Не ме гледайте така сърдито. Къде останаха светещите пламъчета в ококорените ви детски очички?! Да, знам, че вече не сте малки – познавам... по критичния поглед на младата 20-годишна госпожица и сърдитият поглед на 15-годишната тинейджърка. Не ме съдете, че съм строга с вас. Зад моите нервни майчини излияния и зад смръщения поглед на баща ви се крият нашите родителски страхове. Приемаме, че вече сте пораснали, но за нас винаги ще бъдете малките палави момиченца – с ожулени лакти и колене, питащи и разпитващи, любознателни, мили и нежни или ревящи и тропащи с крак.

Не си мислете, че не ви разбирам. В огледалото на вашето непокорство се оглежда моя собствен образ . Инатът ви също е по наследство. А красивите черти на лицата ви ... е,те напомнят бащиния образ. Единственото нещо, което няма да наследите от нас е скъп имот или луксозен автомобил. През всичките тези години се стараехме да ви насочваме как сами да забогатеете , как сами да натрупате богатство ... Знаете за какво ви говоря – за безценното богатство от знания, добродетели, верни приятели ... Само то ще ви помогне да изкачите стръмните стъпала на живота и да отворите тежките порти на успехите си.

Не мога да пиша повече... Пречи ми тишината. Липсват ми сестринските ви препирни и звънливия ви смях. Вече е късничко, прибирайте се! Александра, не забравяй да сложиш предпазния колан и не настъпвай газта! Ванина, поглеждай по-честичко часовника – не забравяй за вечерния си час! Чакаме ви за вечеря.

Мама Албена

П.С. Всъщност винаги ще ви чакаме, дори когато всяка от вас поеме своя път в живота /който , знаете, не е розов/. Аз ще трепвам при всяко скръцване на входната врата, а баща ви по навик ще поглежда тайничко стенния часовник. Ще се споглеждаме нервно , всеки привидно отнесен в своите мисли. А всъщност и двамата ще тръпнем в очакване да се появат двете малки сладки момичета - нашите пораснали дъщери... Ще тръпнем в очакване на мига, в който ще се разнесат вашите звънливи гласчета: „Мамо! Тати!”

Това ще са най-щастивите моменти от нашата старост...Обичаме ви.

2 коментара:

  1. Благодаря ти, че откликна на поканата, мамо Албена! Написала си много мило писмо- сигурен съм, че то ще стигне до своите получатели, до сърцата на вече порасналите ти дъщери.

    ОтговорИзтриване
  2. Много искрено и чистосърдечно!Написано с голяма любов.Страхотно!

    ОтговорИзтриване