Всяка вълна своя бряг намира,целува го страстно и умира...
Направих 10 кадъра, докато уловя този момент- разбиването на вълната в брега. Взирах се, очаквайки я с притаен дъх. Виждах я през обектива как тежко наближава, събира силата си в юмрук и устремно се засилва към скалите. Разкошно красива, безумна, могъща- тя се хвърляше в острите ръбове на брега, за да се взриви на хиляди искрящи пръски, летящи с гнева на нейният предсмъртен пулс. Но пръстът ми винаги закъсняваше. Натискаше преди или след разбиването на вълната. Тя беше неуловима. Свободна! И беше много глупаво от моя страна да се опитвам да я уловя в кадър. Но аз натисках и натисках хищно фотоапарата- исках да я имам като ловен трофей. Не можех да разбера, че тя трябва да остане свободна в този свой толкова съкровен последен миг- последният, който й принадлежи...
...Докато аз се инатех да уловя неуловимото, децата на плажа просто се радваха на всяка вълна, крещейки от възторг!
Няма коментари:
Публикуване на коментар