вторник, 21 юли 2009 г.

С деца на море 6 част

Заслушан в шепота на вълните,
в нежната изповед на морето-
чувам мълчанието на сълзите,
с които ми плаче сърцето...

...Това е много съкровена снимка. Саши се е обърнал към морето, за да не видя сълзите, напиращи в очите му. Сълзи на тъга по неговата малка сестричка, която не беше с нас. Тъга, отключила се съвсем случайно- от долетял до слуха смях на момиченце, който напомняше този на нашата малка Неви. "Какво ли прави сега Невичка?!", попита на глас Саши и отмести очи настрани. А след това се обърна към морето. Стоя така, клекнал по детски, с подпряна глава, заслушан в морето. Вълните тихо докосваха кея, морето за миг потъмня от преминаващ облак. До нас долиташе смехът на чуждото дете- далечен като ехо от миналото. Вятърът го понасяше към хоризонта върху крилете на излитащите чайки. На брега нямаше никой- само аз и Саши, търсещи отговор на най- човешкия въпрос- "Какво ли прави сега Невичка?!"...
...А иначе вие щяхте да си помислите, че това е една най- обикновена снимка- на дете, гледащо морето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар