С деца на море 2 част

Това е пътят към стария град на Несебър. Почти всяко дете го изминава, ходейки по парапета, придържано за ръка от своите родители. По същия начин го измина и моят Саши. Не знам дали за него това е било вълнуващо, но за мен беше. Защото си спомних, че по този парапет и аз съм минавал, държан за ръка от баща ми. Дори си спомних как на моменти ме дострашаваше от вълните, които се разбиваха на метри от мен, но стисках силната ръка на татко и продължавах да вървя спокоен, че той няма да ме изпусне. И той наистина не ме изпусна тогава- както и аз Саши сега. Но рано или късно всеки остава сам на парапета, сред развълнуваното море, с празна ръка. И пътят продължава, за да ни отведе назад към спомена, където завинаги ни очаква ръката на любимия човек...