петък, 17 юли 2009 г.

Покана до всички родители, които четат този блог

Здравейте, Родители!

Сигурен съм, че имате да кажете толкова много неща на децата си- независимо дали те са още малки или вече пораснали. Още по- сигурен съм, че по една или друга причина пропускате да направите това. Защото все не ви се удава случай, пропускате точния момент, изплъзват ви се най- подходящите думи. И така нещо остава неизказано. Нещо, което вашите деца заслужават да чуят. Тогава- защо пък да не го прочетат?! Понякога писаното слово има много по- голяма и трайна сила на въздействие, отколкото имат думите при непосредствен разговор. Написаното остава завинаги и многократно може да бъде препрочитано и преосмисляно. Може веднъж да звучи по един начин, а след това- по друг, нов и различен. Затова отправям към вас предизвикателната покана да вземете участие в моя блог, като го използвате със същата цел, подобна на моята- за изпращане на писма, адресирани до вашите деца, в които да изразите неизразимото, цялата си родителска обич, надежди, страхове, очарования, разочарования и чувства. Които писма ще останат в тази виртуална пощенска кутия и някой ден децата ви ще отворят този блог и с изненада ще открият в него писмо от мама и от тати. С думи никога неизречени- думи на нежност, макар и малко закъсняла...
Писмата си можете да изпращате на моя e- mail: pdonkin2@gmail.com, откъдето те ще могат да бъдат публикувани на страницата на блога.
Заповядайте, моят блог е и ваш блог- блог на всички родители, които търсят диалога с децата си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар