понеделник, 8 февруари 2010 г.

Сбогом, Тимчи!

Тази нощ е починал Тимчи- нашето куче! От старост. Той беше на...Никой не помнеше на колко. Откакто се помним, той винаги е бил с нас, винаги е бил нашето куче. По- точно- кучето на Татко, с когото имаха особено силна сърдечна връзка. Татко го хранеше и извеждаше на разходка до площада. Даже му пееше песен, измислена за него- "Тимчето, добро момче!" Затова, когато Татко си отиде, Тимчи плака за него по своя си кучешки начин. Плака по- дълго и от нас, хората. Нашите сълзи вече бяха пресъхнали, но Тимчи виеше нощем с месеци. Търсеше своя стар приятел. Е, сега вече го е намерил. Дотичал е до него, както винаги правеше приживе- махайки с опашка. А той сигурно пак му пее "Тимчето, добро момче!"...
...Невичка също много обичаше Тимчи- беше едва проходила, а се опитваше да го настигне, за да го погали. И той й позволяваше с голямо удоволствие, защото, предполагам, че е усещал със своя остър животински инстинкт силната прилика на Невичка с нейния починал дядо...
...Днес Невичка каза само "Бау няма!". Да, Тимчи вече го няма. Няма го "Тимчето, добро момче"!
Сбогом!

3 коментара: