Точкова система

Въведох точковата система на оценяване- червена точка за добро поведение, черна за лошо. При натрупване на три червени точки- награда. При три черни- наказание. Това е положението. Взех един голям бял лист, написах на него имената на оценяваните педагогически субекти- Сашко и Невичка, и го залепих на хладилника. Нещо като стената на гордостта и на позора едновременно. При нас щеше да е хладилника на гордостта и на позора! След това събрах народа и направих разяснения за новата методика на оценяване на поведението в нашето семейство. Сашко и Невичка ме слушаха и гледаха, мигайки на парцали. Невичка не знам дали разбра нещо от моите сложни за нейната възраст методико- педагогически обяснения, но Сашко разбра и започна да се държи така, както очаквах- покорно! Без да го карам, ми носеше чаша с вода. Събираше разхвърляните по пода играчки. Даже си сгъна дрехите преди лягане. Скъсваше се от натягане за червени точки! Невичка по всичко личеше, че нищо не беше разбрала за новата методика, защото си разхвърля куклите и не пожела да ги събере. Сашко ме гледаше с влажни очи на покорно куче и ми шепнеше: "Тате, аз мога да ги събера!" Но аз исках Невичка да си ги събере. Тя обаче отказваше най- демонстративно, викайки: "Пука, пукааа!" (преведено от нейния език, това означаваше- Не ми пука!). Така Невичка получи първата си черна точка, а Сашко, след като събра куклите й, бе награден за вярната си служба на новата Методика с поредна червена точка. Двамата ме гледаха как нанасям строго, но справедливо точките върху листа на хладилника. Сашко наблюдаваше с тихо злорад блясък в очите- беше блаженно доволен не толкова от своите червени точки, колкото от черната точка на Невичка. Даже услужливо ме посъветва: "Тате, напиши я по- голяма!" А Невичка гледаше и се усмихваше, радвайки се на голямата си точка, без да разбира символното значение на нейния черен цвят. Така Сашко натрупа цели три червени точки и заслужи награда- 1 час на компютъра и подарък колички. От този момент нататък обаче новата методика започна да се срива стремглаво. Сашко си постигна своето и обяви, че отказва да участва. Не му пукало вече за точките. Пък и не бил съгласен, че съм писал червена точка на Невичка само затова, че казала "Има аки!" Хвърлих се да си спасявам методиката и заобяснявах, че за Невичка това е постижение- да предупреди, макар и със закъснение за аки в памперса. Сашко не приемаше обясненията ми. Рече и отсече: "Да бе, за едно лайно червена точка!" Ей, като се хвана за това и като се заинати- лайното, та лайното. Той се скъсвал да носи вода, да събира играчки, да си сгъва дрехите, да учи букви, а Невичка "Има аки!" и айде- червена точка...
И така- това беше краят на точковата система. Беше гениална, всичко бях предвидил, освен едно- че накрая ще има аки!