В полусън поглеждам и виждам, че се е съмнало. Невичка е седнала по пижамка в леглото до мен и ме съзерцава с големите си черни очи. На другото легло Сашко още спи. Пак се унасям. Но усещам как някаква сянка надвисва над мен. А след това нещо ме парва по бузата за миг. Сигурно е някакъв сън. Но отново се повтаря- пак едно леко парване по бузата. Нещо малко, меко и топло се докосва до бузата ми за миг. Отварям очи и виждам, че Невичка ми се усмихва с очите си- утринното слънце блести в ирисите й. Пак притварям клепачите си, натежали от съня, когато Сашко, мъчейки се да шепне, всъщност започва да крещи: "Невена, ще събудиш татето с твойте целувки!!!" Точно в този момент, стреснат от Сашковото викане, се събуждам и виждам ясно и осъзнато какво ме е парело толкова пъти по бузата досега- устничките на Невичка. Тя ме е целувала за добро утро, както го правеше и в този момент. Наведена над мен, докосваше малките си, топли устни за една мъничка целувчица. Загрижен за моя сън, Сашко вече започна да се надига да я удри с тежката си момчешка лапа...Но успявам да му хвана ръката навреме. Вече съм буден и гледам светът около мен- Сашко с наежена като на петел преди атака коса, Невичка със стиснати инстинктивно очи в очакване да бъде ударена от батето, слънцето очертава силуета на котка, качила се на прозореца, комшията пали дизеловата си кола с гръм и трясък...Денят започва- с вик, с гръм и трясък...Но и с една мъничка целувка за добро утро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар