Сам- самички

Тази вечер Невичка и Сашко заспаха за първи път сами, без да ги приспива някой. Първо се разплакаха, горко се разридаха и заскимтяха като бити кученца...Но ние с Мамето бяхме твърди- бяхме решили, че вече са големи и е време да заспиват сами в детската си стая. Настанало бе време разделно! Загасихме лампите и ги оставихме...Сам- самички в тъмното! По молба на Сашко,само леко открехнахме вратата, за да им влиза мъничко светлинка за кураж и надежда. Точно през процепа на открехнатата врата, останах да ги гледам със свито сърце...
...Невичка прошепна в полумрака: "Бате, ляй тука Нана!" Сашко веднага прие поканата и се гушна при нея, на нейното легло. Настана тишина. Невичка придърпа Сашко още по- близо до себе си. Двамата се вкопчиха един в друг като удавници, захвърлени насред бурно море. "Заспивай, мила!", прошепна Сашко с нежна интонация, която за първи път чувах от него. И така, гушнати, двамата се унесоха. Бяха успели да превъзмогнат страха от тъмното и самотата- като всеки беше потърсил опора в другия. Братска и сестринска опора...
...След като заспаха, влязох, за да ги завия. Телата им бяха вплетени в едно, в неразривна връзка. С една мила детска прегръдчица, която изглеждаше толкова крехка, но всъщност беше толкова силна и несломима. Защото това беше прегръдката на братството и сестринството. И може би, от тази вечер те станаха малко повече брат и сестра от преди. Вече ги свързваше не само кръвта, но и упованието един в друг в труден момент. И всъщност те не бяха сам- самички- не и тази вечер. Защото тази вечер всеки имаше неистово другия. Сашко си имаше Невичка. Невичка си имаше Сашко. Можеха да спят спокойни и сигурни!