Пролетта е неизбежна

Пролетта е неизбежна! Вече я виждам. Слънцето вплете сияйни лъчи в златните коси на Невичка. И те светнаха с нежен ореол около лицето й, бяло като първи сняг. Толкова бяло, че прасковеното мъхче по бузките й се разкри с цялата си деликатна прелест...
...Най- накрая истинско слънце! Толкова истинско, че Невичка си присвива очите, докато гледа към него заслепена. Гледам и аз заслепен. Затварям клепачи и виждам как сиянието на слънцето превръща в розов цвят всичко пред очите ми. Мълчим с Невичка, защото всички думи са излишни. Някъде в далечината съзираме силуета на Мамето, която се прибира от работа. Усмихва ни се отдалече и ни маха. Прибира се у дома. А заедно с нея идва и Пролетта. Носи я със себе си, с целия си млад живот, пулсиращ в гърдите й, с цялото си задъхано нетърпение да ни види и разкаже как й е минал деня...
...Повярвайте ми, Пролетта е неизбежна!