вторник, 13 април 2010 г.

Едно малко розово якенце на закачалката

Винаги се спирам, когато видя това- едно малко розово якенце на закачалката. Розово, с бяла якичка. Това е най- малкото якенце сред всички останали дрехи на закачалката. Все едно е малко пиленце, кацнало на клон заедно с по- големите птици. По- същият мил птичи начин и то стои някак плахо сгушено сред големите. Сякаш иска да се скрие, но няма как, защото има толкова сигнално открояващ се розов цвят. А останалите дрехи са черни, сиви, кафяви...Няма как един розов цвят да мине незабелязано в компанията на черното, сивото и кафявото...Все едно щастлива усмивка да мине незабелязано на фона на тъгата. Затова винаги се спирам, когато видя това якенце на нашата закачалка. Направо се сепвам. И разбирам, че някой е дошъл. Някой, който носи едно малко розово якенце с бяла якичка. А кой може да носи розово якенце в този черно- сиво- кафяв свят? Само Невичка. Това е нейното якенце и нейният цвят- розовият. Цветът на детството!

Няма коментари:

Публикуване на коментар