Няма страшно, държа те, гледай напред!

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата- на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко- зад колелото на Невичка, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ме и ми говореше: "Няма страшно, държа те, гледай напред!" И аз безрезервно му вярвах, въпреки че гласът му ставаше все по- далечен. Въртех педалите и чувах далечния му глас, който достигаше все по- глухо до мен- "Няма страшно, държа те, гледай напред!" Гледах напред и не бях видял как татко неусетно ме е пуснал да карам сам, без неговата помощ. Така се бях научил да карам...
...Но колелото на времето се върти. Сега аз съм този, който казва: "Няма страшно, държа те, гледай напред!" А Невичка ми отговаря: "Тате, стах!" На нейният език, "стах" означава страх. Същият детски страх от падане, който изпитва всяко дете, когато се качва за първи път на колело. Същият страх, който изпитвах и аз някога на същата тази улица от моето детство. Затова и бащините думи са същите- "Няма страшно, държа те, гледай напред!" Макар бащата да не е същият, защото всеки баща рано или късно, неусетно пуска детето си и си отива. Но думите остават и те винаги ще бъдат същите. И винаги ще държат колелото на детето, дори бащините ръце вече да ги няма...
...Затова колелото на времето никога не спира- защото има един баща, който неизменно казва на своето любимо дете: "Няма страшно, държа те, гледай напред!" И тези думи, колкото и понякога да звучат далечно, те всъщност са толкова близо до нас. Само на една нежност разстояние!