Генът си е ген! И Сашко расте висок като дядо си. Главата му вече ми стига раменете, а още не е тръгнал на училище. Не знам, не ми се мисли как ще е след година- две! Сигурно, като го викна да му чета конско- вместо той, аз ще го гледам отдолу нагоре... И ще подскачам, за да му хвана ухото, когато трябва да му го издърпам. Ще бъдем като Давид и Голиат. Милият, голяма работа е- висок и едричък. Като се затича по етажа и къде, каквото има стъкла, започват да се тресат като при земетресение от лека степен по скалата на Рихтер. Или, както казва Мамето: "Тоя па Голиат ще поломи етажа!" Затова тя все му се кара за филиите, които яде- внушила си е, че той толкова расте именно от тях. "От филиите е!", твърди фанатично убедено тя и му крие маргарина, че...етажът се тресе и мамата си трака! "Прави му забележка!", насъсква ме тя срещу Голиат, докато още физическото надмощие е на моя страна. И аз, нали съм родителско тяло, какво да правя- изправям се срещу моя мил, гладен Голиат. Той ме гледа с големите си черни очи, в които е изписан неговия неистов голиатски вопъл- "ИСКАМ ФИЛИЯ!" Тогава се сещам за библейският Голиат, който е умрял на бойното поле, в битка За разлика от него, моят малък Голиат, горкият, ще умре на етажа, в мирно време...за една филия, намазана с маргарин. Е как да не му дам маргарина!? Пък, каквото ще да става- генът си е ген- с филии, без филии!
... А Голиат всъщност не е бил толкова голям- иначе Давид е нямало да дръзне да се изправи срещу него в битка. Бил е голям само за страхливците, за тези, които са виждали колко голям е той, а не са виждали колко по- голям може да бъде Бог, когато е на тяхна страна. Бил е голям за малките и малък за големите. Точно като моя Голиат.
...Затова и аз не се страхувам от Голиат, защото е малък. А и защото...скрих маргарина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар