петък, 23 април 2010 г.

Мечо и цялото кучешко войнство


Това е Мечо- новото ни куче. Всички казват, че е порода "каракачанка". Може, не разбирам от кучешки породи, досега винаги сме имали кучета, но те са били от порода "улична превъзходна". Цяла плеяда помияри, но пък наистина превъзходни:

1. Джими:
Джими беше първото куче, за което имам ясен спомен. Татко като един несбъднат политолог и върл политикант, тайно слушащ "Гласът на Америка", беше кръстил Джими на американския президент- Джими Картър. И наистина в Джими имаше нещо президентски достолепно- излъчваше респект, както с внушителните си размери, така и с тежкия си характер на сериен убиец, жертва на който стана брат ми. Но той пък си го търсеше- използваше, когато Джими е завързан и злорадо го дразнеше. Което Джими злопаметно помнеше. Така веднъж брат ми налетя на Джими, когато татко го беше отвързал да се поразходи из двора и настана Денят на Страшния съд! Никога дотогава не бях виждал човек да тича така, както тичат анимационните герои- на забързан кадър, развивайки скорост от 100 километра в час. Брат ми получи "автограф" по гъза лично от Джими, с всичките му предни зъби, което беше и краят на неговият "президентски" мандат. Компроментирал се след това си кърваво деяние, Джими беше обявен за невменяем и бе прогонен от вкъщи, на улицата. Дълго време по тази причина брат ми ходеше по улиците, оглеждайки се като изплашен лалугер, в очакване на възмездие от Невменяемия!

2. Жужа:
След Джими татко изнамери от някъде- Жужа. Тя пък беше кръстена на някаква унгарска естрадна певица- Жужа Конц, която била с много рошава коса, подобна на нашата кучка. Макар че Жужа имаше козина по- скоро като на някой хипар от 70- те години, отказал се от услугите на ножицата и сапуна. Жужа беше добра кучка, но...скоро полудя. Започна да страда от тежка форма на шизофрения. В резултат на това- започна да се върти с всичка сила около собствената си ост, гонейки опашката си- сякаш тя беше нейното омразно второ Аз. Затова в паметта ми представата за Жужа е като за въртележка- тя упорито не се отказваше да настигне опашката си и да я захапе. Не знам защо, но и за това нейно психично отклонение подозирам намесата на брат ми. Той обичаше да говори с нея....

3. Мишо:
След Жужа дойде Мишо. Мишо беше най- големият добряк, когото съм познавал. Той беше някакъв тотален пацифист, отрекъл се от войната като средтсво за решаване проблемите. Гледаше кротко с блага усмивка на кармелитски монах и едва ли щеше да излае дори ако видеше, че крадци изнасят собствената му колиба. Единственият респект, който внушаваше у непознатите, беше когато те отваряха входната врата и той се затичваше към тях с всичка сила. Те си мислеха, че тича да ги ухапе, но всъщност той тичаше да излезе навън, мушвайки се между краката им. Да, Мишо беше скитник по душа. Скиташе по цели дни из улиците. В един момент хората познаваха повече него, отколкото мен. Срещаха ме непознати по улицата и вместо мен, поздравяваха Мишо. Откъде пък му знаеха и името, не знам. Все едно Мишо им се беше представял: "Приятно ми е, Мишо!" Просто Мишо беше патриархът- него всичко го обичаха. И той доживя до дълбока старост, като накрая със сетни сили, влачейки се, обикаляше улиците, но свободен! Там си и умря.

4. Тимофей.
Той беше не куче, а желязо. Веднъж го сгази тежкотоварен камион, но той пак оцеля, егати! Даже татко разправяше легенда как камиона подскочил, като минал през Тимофей. Не се съмнявам, брат ми отвреме на време го хранеше с някакъв много твърд хляб... Обаче по характер Тимофей беше от школата на Мишо- мека мара. На мравките път правеше. Как само не канеше непознатите да влязат вкъщи да си вземат, каквото им трябва- телевизор, касетофон, компютър...Той също доживя до спокойни и дълбоки старини. До смяната на караула, когато го замести на поста Мечо.

5. Мечо.
Какъв ще бъде той- времето ще покаже. Сега поне брат ми идва рядко на гости у нас и няма време за общение с кучетата...

п.п. Бате, ако прочетеш това, приеми го с чувство за хумор- знаеш, че съм добронамерен!
п.п. В памет на Татко- най- великият кучкар, когото съм познавал!

2 коментара:

  1. Наистина не знаеш всичко за мен. Уморил съм доста повече кучета от тези, които си познавал... Дори една-две котки. Те - животните не обичат хора като мен и аз - животното не обичам хора като тях.

    ОтговорИзтриване
  2. Много ми е интересно какъв стана Мечо като порасна, защото имам кученце, което в момента изглежда почти същото като него. Приликата е невероятна! Моля ако имате негова снимка като по-голям да ми пратите на vipspy@abv.bg! Много ще се радвам да погледна в бъдещето и да видя какво ме чака! :)

    ОтговорИзтриване