четвъртък, 29 април 2010 г.

Токов удар!


"Чичо, чичо, тая пързалка хваща ток!", предупредиха ме децата, играещи в градинката. Да бе, да- ток! Това си беше чиста проба нелоялна конкуренция- искаха аз и Невичка да не отидем на пързалката, та да се пързалят само те, без да ги безпокои никой. Знам ги аз тия номера- ще ми се правят на много загрижени. Дръпнах Невичка за ръчичката, която ги слушаше със зяпнала уста и я заведох право на пързалката. Децата спряха да тичат и се загледаха в нас- все едно ни изпращаха на заточение. Гледаха някак човешки съчувствено, с очи, в които беше изписано с едър шрифт "ПОСЛЕДНО СБОГОМ!" Това ме накара да погледна пързалката- защо пък да хваща ток!? Беше пързалка като пързалка- подобна на водните пързалки по морето- с пластмасов улей. Ток! Лъжа и измама- просто искаха да ни откажат да се пързаляме малките хитреци. Затова с блажено чувство на инат и мъст взех Невичка и я вдигнах високо, за да я поставя на върха на пързалката. Исках всички да я видят, като че беше моето развято бойно знаме за атака. Децата вече гледаха със затаен дъх на очакване и анимационно разширени от превъзбуда очи. Погледнахме се за миг така- едни други като в уестърн преди престрелка на площада пред кръчмата. Аз присвих очи, стиснах зъби и...пуснах победоносно Невичка по улея на пързалката. Оставаше само да отида да си я взема в края на пързалката, когато се спусне. Направих няколко горди крачки на победител и се наведох над пристигналата на финала Невичка. И тогава я видях!...А????? Косата й се беше така наелектризирала от триенето с пластмасата на улея, че стърчеше право нагоре като на пънкар. Протегнах ръка да я сплескам да не стърчи така, а тя, привлечена магнитно от ръката ми, се наклони в посоката на допира и стана още по- хаотично разрошена. Сигурно трябваше да й излея една кофа вода върху главата, за да укротя това буйно щръкнало косище. Егати статичното електричество! Децата имаха пълното право да се смеят с глас на поредната жертва на "токовия удар" на пързалката. А аз можех само да вържа косата на Невичка на опашки и така да прикрия срама и позора!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар