Покойно, бате!

Расте батето, растат и грижите му. Има да учи букви, числа, стихчета...И все по- често оклюмва глава и въздъхва тежко. Но пък си има верен утешител, който го следва неотлъчно като вярно кутренце- Невичка, неговата малка сестричка. Тя върви по него и го гледа право в очите- точно като улично куче. И щом съзре тревога в очите на батето, веднага му казва своята дежурна фраза за утеха: "Покойно, бате!" Нали е мъниче- още не може да изговаря буквата "с", но това не й пречи да бъде винаги готова за утеха. Само да долови с радарите си някъде и намек за тревога, тя веднага реагира: "Покойно, бате!" Казва го толкова напевно и звънко, че няма начин да не ти стане "покойно". Днес изпробвах психотерапевтичния ефект на "Покойно, бате!" и върху себе си. Работех си нещо, но работата ми не вървеше. Ядосах се, кипна ми- идваше ми да изрева като мечка. Но тихичко си казах сам на себе си: "Покойно, бате!" И взе, че ми мина. Станах Покоен! Срещнах майка- тя пък се възмущаваше от високите цени на хранителните стоки. И на нея й казах същото: "Покойно, бате!" Тя ме изглеееееда с един такъв странен поглед, но накрая и на нея й стана Покойно...
Та така- я, да не ви пука! Покойно, бате!