вторник, 27 април 2010 г.

Интервю с апостол Петър

Едно интервю специално за "Писма до моите деца", директно от Небесното царство...
Татко Пепи: Апостоле, неоткриваем си! Търся те за това интервю от цяла вечност.
Апостол Петър: Както е казал Шефа- "Който търси, намира!"...
Татко Пепи: Да! Най- накрая те намерих. Къде се губиш?
Апостол Петър: Тичам по задачи. Подготвяме нов апокалипсис . А да съсипеш целия свят не е лесна работа- иска се организация, тичане нагоре-надолу.
Татко Пепи: Сериозно ли говориш? Аз мислех, че скоро няма да има апокалипсис...Даже това лято плануваме да ходим на море- от две години не сме летували.
Апостол Петър: Ако направим пак потоп, ще отидеш на море, гарантирам ти!
Татко Пепи: Оценявам чувството ти за черен хумор, но сега сериозно- кога ще настъпи краят на света?
Апостол Петър: Рано или късно...
Татко Пепи: По-добре късно!
Апостол Петър:...Отколкото никога!
Татко Пепи: А какво ще кажеш за потребителите на Интернет? Пълен е с атеисти.
Апостол Петър: Да им пратим скакалци тогава. Или потоп? Суша? Глад? Или Facebook!?
Татко Пепи: Не може ли да бъдат убедени по друг начин?
Апостол Петър: Може. Както бях убеден аз...Знаеш моята история. След като заловиха Исус, аз се изплаших, скрих се. Дори се отрекох от Него. Цели три пъти. Срамувах се от постъпката си, плачех горчиво, че съм предал Приятелят си, чувствах се като най-дребната и жалка душица, която тъпче земята. Но не ми стискаше да кажа пред всички "Да, аз познавам Исус!" Исках да оцелея. И да продължа тихото си съществуване на рибар. Това и направих- пак започнах да ловя риба. Но ловът вече не ми вървеше. Нищо не улавях. Когато един ден някакъв мъж извика на мен и на другите: "Деца, имате ли нещо за ядене?" Нямахме. Когато слязохме на сушата, видяхме жарава, на която са сложени риба и хляб. И мъжът ни покани: "Елате да закусите!" Гласът му ни беше познат, както и ръцете му, с които ни посрещаше. Това бяха ръце, които въпреки прободните рани на дланите, се разтваряха, за да ни прегърнат всички...Дори и мен, който не заслужавах тези ръце.
Татко Пепи: Това звучи като художествена измислица- едва ли ще убеди някого, че е истинска история.
Апостол Петър: Не е важно как звучи тази история и дали тя е убедителна. Важното е, че всеки заслужава ръцете на приятел, подадени за прошка и кураж, за вяра и спасение.
Татко Пепи: Защо?!
Апостол Петър: Защото точно това е Господ- ръцете, които те посрещат, за да те прегърнат, когато най-малко заслужаваш.
Татко Пепи: А ако и това не убеди атеистите в Интернет?!...
Апостол Петър: Е, тогава вече ще им пратим Facebook и няма да има милост!

Няма коментари:

Публикуване на коментар