понеделник, 19 октомври 2009 г.

Наня!


Въпрос: "Неви, как се казваш?!" Отговор: "Наня!"...Отговорът е толкова непоколебимо решителен, че не остават никакви съмнения- името на Невичка според самата нея, изказано с нейните все още ограничени членоразделителни способност, е Наня. Звучи толкова естествено, сякаш точно това е истинското й име. Защото звучи някак по детски къдраво и добродушно, каквато е тя. И защото е толкова невинна, че няма как да не й повярваш. Няма как да излъже- тя още не знае какво е лъжа. Затова може би наистина е Наня. Това е името на нейната чиста душа, на нейната невинност. Само да я чуете как го казва със звънливото си гласче, което отеква като камбанка: "Наня!" Веднага ще й повярвате, че това няма начин да не е Наня...Защото и някъде дълбоко във всеки един от нас продължава да живее една позабравена Наня- най- истинската Наня, която сме били...
...А иначе Наня нарича батко си Сашко- "Кака!" От което на него му призлява и потъва от срам и позор. Но дори и той се съгласява да бъде "Кака!", след като Наня го казва. На нея няма начин да не й простиш и най- позорната "Кака!" А пък и може би Наня усеща, че Сашко, колкото и да е груб и недодялан батко, понякога е нежно грижовен като...Кака!

Няма коментари:

Публикуване на коментар