вторник, 27 октомври 2009 г.

Изкуството иска жертви


"На мама и на тате писателите!", "Гледай ги как пишат!", "Снимай ги, снимай ги!"- суетехме се, умилени от тази затрогваща картина на писателско дръзновение, което беше обхванало Сашко и Невичка. Без да подозираме след няколко дни до какви мащаби щеше да се разрастне тази писателска мания...
...Първо се чу един неистов вой, който раздра въздуха: "А-а-а-а-а, Невена-а-а-а! А-а-а-а-а, Сашко-о-о-о!" Мамичка виеше отчаяно и ние всички се събрахме изплашени около нея. Тогава настана тишина, сред която отекна вледенения глас на Мамичка: "Вижте!" Свъсила вежди, със стоманен поглед и стиснати челюсти, тя ни посочи вратите и пода. Като по военна команда всички погледнахме тъпо в тази посока, следвайки изпънатият като струна показалец на Мамичка. Това, което ни показваше наистина беше апокалиптично- всичко беше изподраскано. От "на мама и на тате писателите"! Явно тетрадките не предоставяха достатъчно широко поле за епистоларна изява на младите творци и те бяха потърсили реализация в областта на зографското изкуство. В резултат- вратите, бюрото, килима и ламинирания под в детската стая, бяха покрити с авангардните форми и линиии на тяхното богато писмено наследство. И двамата бяха работили с творчески замах и дръзка решителност, без да пестят пространство и изразни средства. Убедени в моралната и естетическа сила на своето изкуство. Макар че пред лицето на Страшния съд на Мамичка, убедеността им силно се разколеба- двамата гледаха епистоларното си наследство с премигващи на парцали очи. Сякаш за първи път го виждаха. А присъдата не закъсня: "Сашко, започвай да триеш с гъбата!" Мамичка рече и отсече по ханкрумовски законодателно. И след половин час вече всичко беше чисто...
...Но изкуството не умира и не знае граници! На следващия ден видях как Сашко пишеше върху покорно подадената ръчичка на Невичка. Очите му бяха премрежени от някакъв блажен творчески унес, а тези на Невичка, разширени от болката на забиващият се в плътта й връх на химикала. Тя съзнателно се принасяше като свидна жертва на Изкуството!

1 коментар:

  1. Много нежно, мило и усмихмащо ме четиво...А и много ми допадна идеята ти, да запишеш тези съкровени моменти от живота и лудориите на децата. Ех, ако бях поне дневниче си водила за всичките невероятни случки с моите две момиченца....а спомените, макар и тъй съкровено пазени в диплите на времето, малко взеха да поизбледняват...за жалост ! А дечицата вече са големи, едната вече замина да учи в чужбина, и когато седнем заедно на софрата, най-любимото ни занимание е да си спомняме детството им...и само да имахме такива писъмца....! Завиждам ви !
    Поздрави
    Пепеляшка

    ОтговорИзтриване