..."Пикла!", извика Сашко на Невичка. Но тя продължаваше да му се усмихва. "Бебе такова!", продължи канонадата на Сашко. "Насран памперс такъв!", ожесточаваше се стрелбата. Но крепостта на търпението на Невичка не помръдваше. Това още повече разпалваше гнева на Сашко и го настървяваше да измисля обидни квалификации, които да уязвят Невичка. Тъкмо се готвех да се намеся като синя каска в огъня на конфликта, когато Сашко нанесе атомен удар: "Серла!"... Настъпи космическа тишина. Невичка го гледаше право в очите. Аз също. Сашко премигна два пъти на парцали и повтори: "Серла!" Което беше физиологичното продължение на "Пикла" и трябваше вече да разбие защитата на противника. Обаче се получи обратен ефект- прихнахме да се смеем. Сашко си вкара автогол- той също започна да се смее, макар да искаше да запази достолепието си на победител. А всъщност беше победен от самият себе си, само от една дума- СЕРЛА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар