събота, 10 октомври 2009 г.

Спомени в синьо: Йес, фадър!

Бяхме със Саши в Поморие и се разхождахме безцелно по улиците. Саши умираше от скука. В желанието си да го изкарам от това състояние, му предложих игра- да се направим, че сме англичани. За целта аз щях да говоря на английски, а той да отговаря "Йес, фадър!"...Накарах го няколко пъти да си повтори репликата, за да я запомни. И така- станахме англичани! Продължихме да си вървим в търсене на някой, пред когото да си изпробваме номера. Когато видяхме в една градинка група насядали на сянка циганки от "Чистота"- та. Седяха и подпираха отегчено главите си на дръжките на метлите. "Те тука ше ни мине номера!", казах си. И започнах. Ама, тъй като англйският ми е много зле и не мога да вържа две думи, започнах да рецитирам текстове на Guns 'N' Roses, които знаех наизуст. Но с такава интонация, все едно нещо обяснявам на сина си. Обърнах се към Саши и започнах бащински мъдро и назидателно да редя думите от песента "Paradise city: "Take me down to the paradise city where the grass is green and the girls are pretty. Take me home (Oh, won't you please take me home)...А Саши синовно "разбиращо" и покорно отговаряше: "Йес, фадър! Йес, фадър!" И двамата играехме добре- бяхме адски сериозни. Циганките се споглеждаха и си шепнеха нещо на ромски. Гледаха ни с отворена уста, а аз подхващах текстът на Knockin' on heaven's door. Както бях започнал, щях да изкарам целия репертоар на Guns, ако в градинката не бяха дошли група младежи, които щяха да разберат, че играем театър. Млъкнах сконфузно, но Саши, набрал инерция, продължаваше да повтаря като в унес "Йес, фадър! Йес, фадър!" А не вървеше да му изрева да млъкне най накрая. Циганите ни гледаха с неистово любопитство и очакваха пак да заговоря. Саши не издържа аз да се правя, че не го чувам и ми подвикна подканващо: "Тате бе, Йес, фадър!"...И те така ни пропадна англичанстването- срина се цялата драматургията. Имах сили само да се изкашлям по английски деликатно и да се изнижа по тарлъци, дърпайки за ръката Сашко, който продължаваше въпросително да повтаря..."Йес, фадър!?"

1 коментар:

  1. Хахахаха... абе, фадър, номерът си го бива :)
    Краят му обаче кърти, хахахаха :)
    И ние сме го правили, но с италиански... с цел да се измъкнем от нахалитет ;))

    ОтговорИзтриване