Тази сутрин, докато гледах как Сашко получаваше мартеница от баба си, се сетих за една история. Една от историите на Сашко...
...Веднъж той се беше разнежил и в пристъп на силни чувства, отиде и прегърна баба си. Тя, горката, несвикнала да получава безпричинно ласки от Сашко, дълбоко се трогна от този негов жест. Прегърна го силно и го погали по главицата, редейки нежни слова: "На баба милото момченце, баба толко много те обича!"...Сашко също не й остана длъжен. С нежен трепет в гласа й каза: "Милата старица!" Тя замръзна на място. Застреля я от упор! Но знаеше, че Сашко си е меченце и от неговата уста това е комплимент...
Та и Баба Марта. И тя. "Бързала, мартеници вързала"...Милата старица!
Честита Баба Марта!
ОтговорИзтриване