сряда, 17 март 2010 г.

Майкъл, ние още те обичаме!



След повече от 10 дни кашлица, температура, ставане посред нощ за приемане на антибиотик героите са уморени. Унили! Но...този ритъм е неустоим. Този ритъм действа електрошоково върху духа и тялото. Този ритъм дава тласък на кръвта- изтласква я на мощни импулси към долните крайници и те започват да се движат в такт, независимо от волята, мястото и обстоятелствата. Този ритъм ти подава ръка и те извежда на дансинга, за да танцуваш като за последно, като за първи път- неистово! Този ритъм...върна танца и радостта на героите...
...Започнаха барабаните, след това се включи и плътният бас. Саши и Невичка живнаха, сякаш бяха ударени от електрошоков импулс. Първо заклатиха главите в такт и синхрон, а след това започна и танцът им- див и красив. Танцът на победата!
...А вече никой не пише за Майкъл. Отмина шумът около неговата смърт. Остана само неговият ритъм- неговият завладяващ танц. Който продължава да побеждава законите на гравитацията и обяснимото. Продължава да води с лунни стъпки към светлия кръг на дансинга, където нищо не е изгубено, защото е останало в сърцата ни. А именно- това, което танцът казва, вместо думите, които са безсилни- "МАЙКЪЛ, НИЕ ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМЕ!"

1 коментар:

  1. Да чуеш ритъма, да усетиш енергията и как пространството се изпълва с нея, да се изумиш от таланта - това е прекрасен подарък, нали?

    ОтговорИзтриване