вторник, 9 март 2010 г.

Неделно училище: Малки лакирани пръстчета

Тази вечер ми беше криво. Усамотих се като бито куче, за да си поближа раните. Ама, къде ти усамотяване с тези деца!? Едва бях въздъхнал опечалено, когато Невичка дойде при мен. Доближи се и ми показа ръчичката си. Разпери грациозно малките си пръстчета. Разтвори ги като ветрило на английска аристократка. И ме погледна право в очите, очаквайки да реагирам по някакъв начин. Аз обаче не можех да се откъсна от отчаянието си и гледах, без да виждам. Пръстчета като пръстчета- виждал съм ги! Какво толкова? Но Невичка пак повтори същото движение- разпери ветрилото на ръчичката си. Боже! Сега вече видях какво ми показва- лакираните от майка й нокътчета на пръстите. Те блестяха като съкровище на светлината на нощната лампа. Усмихнах й се, но...с тъга. Нямах настроение. Тя събра ветрилото на разтворената си ръчичка и ме погали по главата. Направи го по мечешки непохватно- натискаше ме силно, но трогателно старателно. С лакираните си пръстчета...
...А точно преди да дойде Невичка се помолих на Господ да ми даде утеха. Не вярвах, че тя ще дойде толкова бързо. Не вярвах и че...ръката на Господ има малки лакирани пръстчета. Може би, защото очаквах някакво чудо и така пропуснах да забележа най- голямото чудо- лакираните пръстчета на Невичка...

2 коментара:

  1. Oххххх, при теб си почивам. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Momenti, винаги си добре дошла да си почиваш с нас- Сашко, Невичка, Мамето и аз!:)))

    ОтговорИзтриване