петък, 5 март 2010 г.

Ганче пук!


Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.

Невичка, милата, още не може да артикулира речта си така, че да бъде ясно разбирана. Много от нейните думи звучат енигматично, почти мистично. И се налага човек да напрегне цялото си налично въображение, за да я разбере какво говори...
...Така един ден Невичка дойде при мен и каза: "Ганче пук!" Погледнах я умно. А тя пак повтори същото, но с още по- голяма настоятелност: "Ганче пук!" Какво ли пък ще да е това- "Ганче пук"?! Пуканки ли искаше, канче ли!? Шах с пешка! Започнах да се оглеждам наоколо като лалугер, търсейки "Ганче пук". Но нищо не намерих. Тук Ганче пук, там Ганче пук- няма! Даже и в Гугъл нямаше информация по въпроса. А на мен ми се заби тази дума в съзнанието и започна да ме яде като картофен червей. "Ганче пууууууук"?- този тревожен въпрос звучеше с тревожно ехо между стените на главата ми. Но отговор не идеше от нигде!
...Точно бях развял бяло знаме и се предавах с вдигнати ръце пред неразрешимата загадка на Ганче пук, когато...чух тази толкова стара песен: "Зайко си има пак топъл кожух, меца ще спи под юрганче от пух"...Мамка му мечка! Просветна ми! Майка ми пееше тази песничка на Невичка, докато тя се унасяше в следобеден сън. Значи от нея Невичка беше чула този стих- "Меца ще спи под юрганче от пух". И "Ганче пук" означаваше- "юрганче от пух". Ей, почувствах се по- горд и от Айнщайн, когато е открил теорията на относителността! И как не!? Теорията на относителността беше песен пред Ганче пук! Айнщайн пасти да яде с неговата теория- да го видя дали щеше да открие Ганче пук? Друг път!...
...И така. Сега тихо вали дъжд и сняг навън, а ние си пеем...ГАНЧЕ ПУК! И въобще не ни пук...А!

3 коментара:

  1. За пореден път Невичка ме кара да се усмихна, въпреки намръщеното време :) Сега "Ганче пук" ми се загнезди в главата и не мога да спра да се усмихвам и да си мисля, че наистина, за да разбереш децата, трябва да си истински Айнщайн понякога :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз се усмихвах, докато го четях! Колко неусетно ще порасне това дете и как ще ви липсва нейното енигматично говорене! Да ви е жива и здрава!

    ОтговорИзтриване