сряда, 23 декември 2009 г.

Kоледна приказка


Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното- приказка, която звучи като истинска история...
...Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и стигнало до една пейка. Седнало да поотпочине от пътя и да хапне, че вече огладняло. На пейката седял и някакъв стар бездомник, който преглътнал слюнката си, като видял сандвича на детето. То разбрало, че бездомника е гладен и му отчупило половината си сандвич. Бездомникът приел храната с широка усмивка. Момченцето също се усмихнало и му подало да отпие от водата. Старият бездомник, трогнат от жеста, се усмихнал още по- широко. Двамата, усмихнати, хапнали сладко- сладко и станали. Всеки си отишъл по своя път. Момченцето си отишло вкъщи, защото вече започнало да се свечерява. Когато майка му го попитала къде е било, то й отговорило: "Седях на една пейка с Господ. Не знаех, че е толкова стар и че така хубаво се усмихва!" Бездомникът пък видял един друг бездомник и му се похвалил: "Днес седях на една пейка с Господ. Не знаех, че е дете и че така хубаво се усмихва!"...
И аз не знаех, но е точно така- Господ винаги се усмихва на тези, които са седнали на една пейка с Него!

1 коментар:

  1. Чудесна приказка! Благодаря ти! И щастливи Коледни празници!

    ОтговорИзтриване