събота, 26 декември 2009 г.

Крава!

Дойде Коледа и всички получихме своите подаръци. Най- щастлив беше Сашко, държейки в ръцете си голямата кутия на своя подарък- "Пътешествие по света- образователна игра". Сашко стоеше насред стаята с горд поглед на варварски завоевател, който току- що е превзел Рим. Неговият подарък беше най- голям! Най- важното- много по- голям от този на Невичка! Като обем. А за Сашко количественият показател винаги е бил по- важен от качествения. Затова, макар че подаръкът на Невичка не отстъпваше в качествено отношение, Сашко беше преизпълнен с чувство за материално- благосъстоятелно превъзходство спрямо нея. Това вече беше достатъчен повод да бъде най- щастливият човек на света. Оставаше само да тръгне на въображаемото пътешествие по света, което предлагаше подарената му игра. За целта бяха нужни 3 - ма играчи според регламента на играта. Точно- аз, Мамичка и Саши. Невичка, горката, остана да гледа, защото е още мъничка за такава игра. Игра, в която, за да спечелиш, трябва да преминеш през цялата карта на света, отговаряйки на географски въпроси. То и Сашко не е много дорасъл за нея, но той настояваше да играем, за да ни победи. Защото Сашко играе винаги само за победа...
...Но на неговия път към победата застана една...КРАВА! Да, да- точно крава! Трябваше да отговори на въпрос, свързан с Индия- "Кое животно се почита като свещенно в Индия?
а) Крава б) Куче в) Котка г) Коза...Мамето, нали си е майчица, не можеше да не се опита да му помогне и започна да чете възможните отговори, като поставяше драматичен интонационен акцент върху отговор А- "Кра- Ва!" А другите отговори ги прочиташе бързо, с една такава пренебрежителна интонация, та Сашко да се усети. Но той не загряваше от намеци и твърдоглаво си държеше на своето- "Котка!" Мамето упорито не се отказваше да му намекне тънко, даже вече дебело, че е това не е верен отговор. Затова още по- високо, ясно и изразително изговори верния отговор: "К- Р-А- В- А!" Обаче- не! Сашко беше по- упорит: "Котка!" "Крава- котка", "крава-котка"- ударите се разменяха като на тенис мач. Мамето: "Крава!" Сашко: "Котка!" Чувството ми за феърплей не издържа и се намесих: "Сашко, даваш грешен отговор- не е котка, а крава!" Сашко се нацупи и изръмжа: "Егати и кравата!" Хвърли пионката си с драматичен жест, разплака се и стана. "Отказвам се!", изхлипа и избяга...Тая крава му разплака фамилията направо! И Коледата! А казват, че на Коледа се случвали чудеса. Не знам, може, ама на Сашко му се случи...КРАВА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар