неделя, 27 декември 2009 г.
Ден на Бащата
Вчера беше Ден на Бащата. Аз дори не знаех, че въобще има такъв ден. Защото бащите винаги са оставали в сянката на майките по отношение на отдаването на почит към тяхното значение за възпитанието на децата. Майката си е майка- тя износва, тя ражда, тя кърми...Всеки се сеща първо за нея дори и в най- екстремен момент, като възкликва "Леле, майко!", вместо "Леле, татко!". За майката се пеят песни, рецитират стихове, пишат романи, снимат филми....Защото Майката си е майка- единствена и незаменима. Героиня! А Бащата?! Преди Коледа моят Сашко ме извика, за да ми продиктува текст за коледна картичка, посветена на...мен. Седнах и започнах да записвам посланието на Сашко. "Мили мой баща!"- започна да ми диктува той. Спрях да пиша и го погледнах изпитателно, за да видя дали не се бъзика с мен, като ме нарича така. Да беше казал "Мила моя мамо!" нямаше да се усъмня, но това "Мили мой баща!", излязло от устата на Сашко, който е пестелив на благи думи, беше подозрително. Нима бащите заслужаваме това признание- нито износваме, нито раждаме, нито кърмим...Не сме главните герои, играем поддържаща роля в отглеждането. Не сме титуляри, седим на резервната скамейка. И когато се наложи да сменим титуляра- Мама, действаме малко непохватно, неориентирано- кога памперс ще сложим накриво, кога ще облечем детето с несъчетани по цвят дрехи, но криво- ляво се справяме. Мъжки! Без да очакваме за нас песен да запеят, стих да рецитират, роман да напишат или филм да направят. Още по- малко пък Ден да ни посветят. Може би очакваме тайно само едно "Мили мой баща!", казано не на Деня на бащата, а в най- обикновен, делничен ден...Като този.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Бащите винаги ще сме в сянка при раздаването на медалите и винаги на първо място при ваденето на кестените от огъня...няма как :)
ОтговорИзтриванеМного добра публикация и ме караш да се замисля по този въпрос...
е, много хубава статия ама защо бащите трябва да се самосъжалявате. Вярно, че на нас - майките се пада тежката част, но да бъдеш добър баща изобщо не е лесно.
ОтговорИзтриванеДа са живи и здрави всички майки! Те са истинските герои! Преди два дни ми се роди детенце и да ви кажа, сега от тази ми гледна точка, като се замисля какво нещо е да си мама... Да носиш ти товара девет месеца и след това тепърва да се сблъскаш с по-големите изпитания и трудности, не са за подценяване тези неща. Герои са майките и трябва да им се признава това!
ОтговорИзтриванеПропуснах да спомена,на раждането отидох аз и майка ми, имаше още двама бъдещи татковци, които също бяха само с майките си... Не мисля, че беше случайност :)
ОтговорИзтриване