Това беше моя голяма мечта- да имам дъщеря, която да идва при мен с дългите си коси, за да й ги сресвам...
...И тя се сбъдна. Роди се Невичка. Имаше само два- три косъма на бебешката си глава, а аз вече ги решех с часове, докато не започнеше да й се бели кожата от триенето на гребена. Така началото на моя естетически тормоз върху личността на Невичка беше положено със страшна сила. Но, както казваше Мамичка: "Нашата дъщеря може да е гладна, гола, боса, обаче винаги е сресана!" Акушерката, на която Мамичка се оплака по този повод, неочаквано ме насърчи- "Чувството за естетика у детето се възпитава още в ранна възраст- нека я реши!" Само присвих хищно очи и извадих още по- голям гребен...
...А косата на Невичка растеше, сгъстяваше се и се къдреше. Ммммммм! Плачеше за сресване, както се казва. Макар че, ставаше обратното в действителност- плачеше ОТ сресване. Сутрин, събудила се рошава от сън, Невичка започваше да тича из стаите на етажа, за да избяга от мен, гонещ я с...ГРЕБЕН в ръка! "Татееее!", молеше ми се, горката, докато аз безмилостно забивах гребена в косата й, за да я разреша. Обаче как да й обясня, че "Чувството за естетика у детето се възпитава още в ранна възраст!" Ще стане един ден мома за женене- рошава ще върви. Може ли така?! Затова продължавах, продължавам и ще продължавам да реша, докато я среша най- накрая! И резултати вече има. Онзи ден Невичка отказала на баба й да я среши. Взела гребена и го хвърлила. Баба й я предупредила, че дойда ли си от работа и видя, че не е сресана...Още недоизрекла предупреждението, Невичка сама подала гребена на баба си и склонила покорно главица за ресане....
Това е чувство за естетика- още в ранна възраст!
Няма коментари:
Публикуване на коментар