сряда, 23 декември 2009 г.

Първи сняг!
















По стара традиция двамата със Сашко всяка зима ходим на едно наше си място в гората, където посрещаме първия сняг- правим си снимки, пеем песни, пързаляме се с шейната. Тези дни, след като наваля първият сняг, отидохме на нашето място, но сега за първи път с нас дойде и Невичка. Един вид- на нея й предстоеше честта да бъде посветена в това наше съкровено мъжко тайнство. Макар че тя не възприемаше сериозността на ритуала и през цялото време, докато ние със Сашко с религиозен трепет навлизахме в "дън горите тилилейски", ни се плезеше, издавайки онзи типичен детски присмехулен звук: "Мъ- мъ-мъ-мъ!" (на първата снимка). "Лигла!", тихо ръмжеше Сашко през зъби. А наоколо беше снежно тихо- дори въздухът не потрепваше. Боровете, покрити с дебел сняг, се издигаха аристократично достолепно над пътеката- наредени в стройна редица като строго мълчаливи стражи от легендарни времена. Това трябваше да се снима!...
...Взех шейната и подредих децата за снимка- Сашко седна отпред, Невичка- отзад (втора снимка). "Усмивка!" Щрак! И готово- Сашко и Невичка на фона на първия сняг през 2009 година. Но...Едва дочакал да ги снимам, Сашко се изправи и предната част на шейната олекна. Невичка фатално натежа и шейната се вдигна във въздуха, след което последва драматично падане в преспата сняг. Тишината се раздра от чутовен вик!...
...."Татееееееееееееееееееееееееееееее!!!" (трета снимка). Невичка гледаше с ужас любимите си ръкавички, оваляни с лепкаво мокър сняг. Сашко я наблюдаваше с блясък на тихо злорадство в очите, където беше изписано онова, което не смееше да изкаже на глас: "Ако ти, лигла такава!" Спуснах се спешно да я утешавам и почиствам. Невичка хълцаше безутешно, преглъщайки малките сълзички, стичащи се по зачервените бузки. Беше трогателно. Дори Сашко забрави в този миг справедливото си чувство за възмездие и заутешава Невичка. За да я утеши, разказа една от своите смешни истории..."Апа един от Детската вчера вика на госпожата: "Госпожоооо, мога ли да ходя да акам?!" А госпожата му вика: "Казва се- мога ли да ходя до тоалетна!""...
..."Госпожо, мога ли да ходя да акам?!" Класика! Как да не се засмееш?! Започнахме всички да се смеем, дори и Невичка, която едва ли разбираше защо, но се смееше заедно с нас.
Смехът ни се носеше с ехо над планината, а слънцето за първи път се опитваше да си пробие път, сякаш за да ни покаже, че и на него му е станало смешно от историята на Сашко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар