Тиха нощ, свята нощ

00:00 часа. Часът, в който цялата къща спи. Става толкова кристално тихо, че мога да чуя всички онези малки, съкровени звуци на човешко присъствие, които превръщат къщата в дом. Въртенето в леглото на Мамичка, която пак сънува, че преподава на своите ученици. Тихото ръмжене на Саши, който и на сън не е доволен от нещо. Лекото почукване по таблата на леглото, в която Невичка все си удря главата насън. Тъжното скимтене на кучето вън...
...Тиха нощ- толкова тиха, че мога да чуя съня на моите любими същества. Пулсът им, дъхът им, малките им чудатости.
...Свята нощ- толкова свята, че не смея да помръдна, за да не наруша крехката непринуденост на този миг, наситен със познати, родни звуци. Въртенето в леглото, тихото ръмжене, лекото почукване, тъжното скимтене.
Тиха нощ, свята нощ- е всяка нощ, в която има някой до теб, чийто сън е толкова важен, че да не искаш да го нарушиш...