четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Голям човек



Бригадата ни работеше високо в планината, където след горски пожар, бяха засегнати фасадата и покрива на стара хижа, ползваща се от горското стопанство като заслон на дървосекачите и работниците, които маркират дърветата. До тези непристъпни горски дебри се стигаше само пеша по тясна пътека, затова от Горското стопанство ни бяха изпратили дядо Иван – стар дървосекач, който имаше товарно магаре и с него ни доставяше необходимите строителни материали за ремонта на хижата. Магарето се казваше Серафим и носеше пълните самари с керемиди всеки ден от сутрин до вечер. Всички се шегувахме със силата и упоритостта, които проявяваше това животно, като перифразирахме известната реплика от българския филм „Топло“: „Това магаре е голям човек!“ Докато се шегувахме, дори и не подозирахме какъв урок по човечност щеше да ни даде Серафим. Всичко започна една сутрин, когато ни се обадиха, че трябва да слезем до най- близкото село за одитна проверка на бригадата. В селото беше дошла комисия от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която проверяваше дали се спазват задълженията на работодателя относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тази инспекция ни дойде като гръм от ясно небе, тъй като никой не очакваше одит точно тук, насред нищото, но явно имаше подаден сигнал. Начело на комисията беше младо момиче с тънки очилца, зад които изпитателно ни оглеждаха строгите сини очи на амбициозна чиновничка, спазваща буквата на закона. Младата инспекторка веднага се заяде с дядо Иван, че ако падне от магарето по стръмната пътека, ще пострада поради липса на обезопасителни средства. „Е, защо са ми обезопасителни средства, като си имам магарето!“, отговори стария дървосекач. Момичето започна да му цитира разни наредби, алинеи, точки от Трудовия кодекс, изиксващи обезопасителни колани, каски, въжета...В отговор на това дядото демонстрира пред всички на какво е способно неговото животно в случай на трудов инцидент. Качи се на него, подкара го, след което падна на земята, симулирайки, че му е станало лошо. Магарето веднага спря и се обърна към своя стопанин, след което се приближи до него и започна леко да го побутва с глава, подканвайки го да стане. Дядо Иван продължаваше да не помръдва и това накара животното да го близне мило по бузата. Сцената ставаше все по- трогателна, тъй като Серафим започна да издава сърцераздирателно безпомощен магарешки рев, който огласи с ехо цялата планина. Този рев беше повече човешки, отколкото животински и премина като ток през всички нас. Стъклата на очилцата, които младата инспекторка носеше, издайнически се запотиха от напиращите в очите й сълзи на човешко съпричастие. Момичето помоли с треперещ глас демонстрацията да спре, като каза, че няма забележки относно безопасността на труда...Докато говореше гледаше настрани, защото нямаше сили да срещне „човешкия“ поглед на...Серафим!

Няма коментари:

Публикуване на коментар